Керамични кошери Назад

Керамични кошери срещу световния мор по пчелите разработи институт от Дебелец
Статия на в. Борба

ИНОВАТИВНИ КЕРАМИЧНИ КОШЕРИ ОСИГУРЯВАТ СТЕРИЛНА СРЕДА ЗА ПЧЕЛИТЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАТ МАСОВИЯ МОР, който в момента е налегнал насекомите по целия свят. Разработката е на Института по керамично и пътно машиностроене в Дебелец и вчера бе показана за пръв път пред „Борба” и експерти по време на научна конференция, посветена на иновациите.

„Идеята е да се създаде обезопасена от микробиологично влияние среда чрез керамични плочки с определени характеристики. С тях се правят и самите кошери. Така се постига изолация от околната среда, включително и от химикалите, с които се пръска и се предполага, че са причина за масовото измиране”, разказа инж. Марко Ангелов, който работи в института в Дебелец още от самото му създаване преди 50 години и е участвал в разработката на керамичния кошер. Идеята му хрумва, след като преценява факта, че множество археологически открития потвърждават, че семена, съхранявани в керамични съдове, стоят запазени с векове. Така са направени и съответните проби на суровината за керамичните плочки за кошерите и са подбрани специфични параметри, предпазващи и от микровълни, които също влияят на метаболизма на пчелите. Новите кошери ще помогнат да се противодейства на огромната смъртност на пчелите, която се превръща в световен проблем и за земеделието.

В момента изследователските екипи на научното звено съвместно със свои руски колеги са пред патентоване и на специални съдове, също от керамика, за съхранение на стволови клетки. Според шефката на института инж. Тодорка Лепкова, тази разработка ще има огромно значение за медицината, тъй като на добре запазените клетки се възлагат надежди за лечение на ракови заболявания и даже за забавяне темпа на стареене.

ИНСТИТУТЪТ ПО КЕРАМИЧНО И ПЪТНО МАШИНОСТРОЕНЕ В ДЕБЕЛЕЦ, КОЙТО ВЧЕРА ОТБЕЛЯЗА 50 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО СИ, е една от малкото останали научноизследователски институции у нас.

Звеното възниква като „База за техническо развитие” през 1963 г., а през 1983 г. е преобразувано в институт, занимаващ се с проектиране и оборудване на цели заводи, разказа инж. Тодорка Лепкова. 19 години тя е директор и собственик на института, който се е кооперирал с руския институт „НИИстроммаш” ООД. Научноизследователското звено в Дебелец е замислено като българска компания, работеща по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).

„Работеше се по т.нар „бартери”. Ние например получавахме танкер петрол от СССР, срещу което правехме и оборудвахме завод там”, обяснява Лепкова. За 50-годишната си история Институтът по керамично и пътно машиностроене е създал по целия свят 32 завода за тухли, включително и с капацитет по 60-80 млн. бройки годишно. Най-много са предприятията, дело на българи, в бившия СССР, Куба, Афганистан, Ирак, Монголия, Виетнам, Македония, Танзания и т.н.

Инж. Тодорка Лепкова обяснява, че тяхната мисия е била своеобразна „бяла лястовица” в различните държави по света. „Керамични заводи, в които се приготвят тухли, се правят винаги след катаклизъм - войни, земетресения, а поръчката на подобно предприятие е белег за развитие на съответната държава. Преди да се реализира такова предприятие, идват геолози и проучват находища на глина, след това ние проектираме завода и технологичните линии, после ги доставяме и помагаме при мениджмънта впоследствие”, обяснява още директорът на института. Инж. Лепкова е категорична, че изграждането на подобни предприятия и развитие на научната мисъл трябва да бъде национален приоритет. Тя припомня, че от създаването си досега в Института в Дебелец са били ангажирани над 3000 човека. Той е работил и оцелявал в най-големите кризи и даже е отварял нови отдели, отговарящи за иновациите.

Стилян НАЙДЕНОВ
Снимка Светослав СТЕФАНОВ